Апокалипсис - Част втора

Колата е изоставена, вижда се ясно: с отворена врата, по средата на пътя. Има ключ в нея и я палим. Валентин я подкарва и тръгваме към мола. „През това време се замислям, дали останалите ми близки още са живи и дали са намерили къде да се скрият. Гледайки всички тези гадости през прозореца, надеждата ми те да са оцелели намалява, кой е виновен за всичко това, не зная, но се надявам да разбера!”
Имаме голям проблем – пред мола е пълно с зомбита. Решаваме да влезем в сградата през подземния паркинг, той е отстрани, а там почти не се мяркат канибали. Влизаме в паркинга, а вътре също има зомбита, поне са малко, подгонват колата, обикаляме два пъти, докато решим какво да правим.
-       (В) Казвай сега какво да правя?-пита ме стреснат
-       (Аз) Ти си шофьора, измисли нещо!-отговарям бързо
-       (В) Аз карам, ти мисли!-каза паникоьсан
-       (Аз) Добре, добре! Спри там откъдето се влиза вътре!
Вальо спира колата точно до входа в подземния паркинг, където се влиза в мола, тръгваме да влизаме, но автоматичните плъзгащи се врати не се отварят, а зомбитата са на около 30-40 метра от нас, чупим стъклото на вратите и влизаме веднага в един асансьор. Паникьосан натискам за трети етаж.
-       (В) Измъкнахме се, защо натисна третия етаж, ние трябва да отидем на партера?!
-       (Аз) Отиваме бе - натискам копчето за партера
Лошо! – на партера има много мъртъвци, приятеля ми веднага натиска произволно копче към горните етажи. На втория етаж няма нищо.
-       (Аз) Мамка му, сега как ще стигнем до ловния магазин?- много съм разтревожен, защото, до края на деня трябва да намерим къде да прекараме нощта, от това зависи дали ще оживеем до сутринта
-       (В) Сетих се! Нали знаеш бомбата дето привлича зомбитата с звук?
-       (Аз) Ъпсурт да направим такава!
-       (В) Не имам предвид да ги превлечем тука горе с шум, а ний да слезем долу с асансьора.
-       (Аз) Браво, еей много си умен братле!
-       (В) Нали!

На втория етаж има точно каквото ни трябва – магазини със сувенири, дрехи, мобилни телефони, спортен магазин и магазин с техника.
- (Аз) Преди да слезем пак долу искам да намеря някакъв камуфлаж да облека, много им се радвам.
- (В) Абе... ти затова ли мислиш сега? Даже не знаем, колко е часа и колко време ни остава.
- (Аз) Споко бе, мисля че имаме още 4-5 часа и без това няма какво да правим после.
- (В) Добре, може да си взема някоя раница от спортния и нещо полезно.
- (Аз) Така те искам, ела сега да ме пазиш.
За жалост не намерих никакъв кабуфлаж, в скапания магазин за дрехи и за това се запътихме до спортния магазин. От там взимаме по една голяма раница, като прехвърлям всичко в новата, също прибрах два фенера и батерии за тях. Насочваме се към магазина с техниките, включваме една уредба, пускаме една песен на макс. и да се върти и газ до дупка към асансьора.
- (Аз) Чакай, не натискай веднага копчето! Да ги изчакаме замалко.
Гласовете на зомбитата се засилват, изкачват ескалаторите и много бързо се добраха до 3-тия етаж. Натискам копчето за партера и тръгваме да бягаме към ловния магазин. Намираме катинара за решетките на магазина на едно табло зад касата. Но ни трябва храна.
- (Аз) Вальо вземи тоя лък, че няма арбалети тука и ела с мене да „напазарим” от Карфура (хипермаркета се нарича Carrefour и в него продават почти всичко).
- (В) Готов съм, айде да влизаме!
- (Аз) Чакай малко да ти кажа нещо..., като взимаш нещо, махай маркировката за да не изпищят скенерите.
- (В) Добре, айде да влизаме, че съм страшно гладен.
- (Аз) Аз също.
Почти сме готови, доста неща натикахме в раницата...
- (Аз) Слушай, чуваш ли, някой говори.
- (В) Да.
- (Аз) Ела идва оттук, приготви стрела нали?
- (В) Отдавна,... бе за какво ни е стрела бе, нали говорят!?
- (Аз) Добре де, идва от склада...
Влязохме в склада там имаше две момичета, които си говореха тихо. Това добре ли или е зле? Клонеше към добре и все пак какво е вероятността да са оцелели точно двечки, че и на всичкото отгоре да ги намерим в склад на хипермаркет. Ей това е страхотен склад!
- Здравейте, аз съм Боян .
- Здрасти аз съм Емили.
- А, аз съм Силвия.
Вальо също се запозна с тях.
- (Аз) Вие как дойдохте тук? – попита Силвия.
- (В) Ние го планирахме и ... – Вальо беше тръгнал да разказва, но аз бързо го прекъснах за да се върнем на безопасно
- (Аз) Братле, сега няма време да разказваме какво стана, давай да влизаме в ловния магазин и там нали да се запознаем.
- (В) Абе Бояне, защо ме прекъсваш тай бе... айде хубо дай да се връщаме
- (Аз) Вие по-добре елате с нас на безопасно.
- Добре, идваме – каза Емили
Вече свършихме с „пазаруването” и се прибирахме в магазина. Внезапно скенерът бе засекъл маркировка и се включи кратката аларма.
- Майка му стара, Вальо забравил си да махнеш маркировка! – извиках ядосано
- Не, сигурен съм, че не съм забравял!
- Опа, аз съм, съжалявам! – обади се Емили притеснено
- Спокойно тебе не съм те предупреждавал за това, вече знаеш, давайте да се омитаме, бързо! – доста трепереше гласът ми, всички бяхме много изплашени и панически тръгнахме да бягаме към убежището
Вече чувах кам зомбитата идваха крещейки, влязохме вътре, приготвих катинара, свалих решетката и заключих. С Вальо взехме по едно мачете и почнахме да мушкаме зомбитата в главата. Отначало малко гадно ми беше, но свикнах бързо. След като ги избихме просто седнахме на земята и започнахме да си говорим. Аз станах и отидох да разопаковам яденето. Бях готов и занесох храната при тях.  

Looking good. Няма да добавям нищо, ще се справиш и сам. Само ми кажи каква ти е крайната цел с този целия сюжет?

Целта ми е да разбера дали ще се хареса, ако се хареса ще я направя на книга, то апокалипсис може да стане доста дълъг локум, така че не ме притесняват страниците и така от първата БЪЛГАРСКА страшна книга до първия БЪЛГАРСКИ страшен филм. Това в българското кино още го няма и бих искал аз да поставя началото. А мечта ми е да стана актьор, ама не в някое театърче ами да участвам в филми!

bgcommander написа:Целта ми е да разбера дали ще се хареса, ако се хареса ще я направя на книга, то апокалипсис може да стане доста дълъг локум, така че не ме притесняват страниците и така от първата БЪЛГАРСКА страшна книга до първия БЪЛГАРСКИ страшен филм. Това в българското кино още го няма и бих искал аз да поставя началото. А мечта ми е да стана актьор, ама не в някое театърче ами да участвам в филми!

Успех тогава.

Такааа... Особено в стила на втората част разказчето става интересно На края човек наистина се пита "брей, какво ли ще се случи в следващата част". Може би спестяваш доста от подробностите и развиваш ключовите действия набързо и с едно изречение.. Но от една страна това е по-добър вариант, защото иначе една част щеше да е супер дълга. Но все пак- опитай се да вкараш маааалко повече детайли на места дето има ключови сцени Малко повече да ги разтягаш точно тия сценки, които са повратни за самата част, като описваш повече малките неща, малките подробности и детайли на нещата около теб И наистина- пиши го точно така, както ти би направил, ако беше там. За сега мисля, че се справяш да го правиш

Наистина ли искате да пиша детайлите, аз мислех през цялото време да не го правя, че може да ви стори отегчаващо и че ще стане прекалено дълго и всичкото това няма да ви се чете, така че бях решил направо да премина към действията, но изглежда съм грешал. Благодаря за градивните критики момчета ще се постарая следващите части да са перфектни!

bgcommander написа:Наистина ли искате да пиша детайлите, аз мислех през цялото време да не го правя, че може да ви стори отегчаващо и че ще стане прекалено дълго и всичкото това няма да ви се чете, така че бях решил направо да премина към действията, но изглежда съм грешал. Благодаря за градивните критики момчета ще се постарая следващите части да са перфектни!

Боянски, ако е написано както трябва, колкото повече детайли има, толкова по-добре!