Апокалипсис - Част трета

Глава 3
- (Аз) За какво си говорихте?
- (С) Валентин ни разправя как сте стигнали дотук.
- (Аз) А вие как стигнахте? - обърнах се към Емили
- (Е) Ами ние не бяхме заедно още отначало, но ще разкажа с мен какво се случи първо... – Еми започна да разказва, докато си хапвахме. – Аз живея чак в квартал Владиславово и се събудихме с майка ми и видяхме какво е станало навън. Събудихме баща ми, а той като видя гледката от балкона ни каза веднага да приготвим пакет за първа помощ и да вземем баба ми от нейния апартамент, а после да отидем на село. Колата беше точно пред входа, така че не ни беше проблем да стигнем до нея, влязохме и в момента, когато татко ми запали колата двама ранени мъже почнаха да блъскат по капака и да крещят. Баща ми не им обърна внимание, а аз много се изплаших. Тръгнахме с колата, а отзаде още хора ни подгониха, беше ужасно навън, хора ядяха други хора, чудех се какво става, бях много разтревожена. Когато стигнахме, баща ми отключи вратата на апартамента, ние имахме ключ, отидохме в хола, баба седеше на стол и гледаше към прозореца, ние бяхме отзаде и. Татко я поздрави, но като се обърна, тя.......
- (Аз) Еми спокойно не е нужно да ни разказваш, ако си толкова разстроена от това – намесих се, защото беше видно, че и беше зле като разказва
- (Е) Мисля, че ако си кажа всичко ще ми олекне!
- (В) Ми аз не виждам да става по-добре – Вальо от време на време може да е леко груб, но пък е много добър приятел. Направих му знак да, че това беше гадна намеса, ама той май си разбра и сам
- (С) Ами Валентин е прав, стига си разказвала, че ще стане по-зле - а Силвия, хич не си поплюваше
- (Аз) Слушай, наистина ти казвам ако си много разтроена, може да спреш
- (Е) Не трябва да го преодолея – тогава тя продължи - ...баба не беше същата, обърна се и захапа баща ми по врата, той падна на колене, а майка ми тръгна да го превързва, но баба нападна и нея и я събори на земята. Те лежаха в безпомощно състояние, докато баба ми откъсваше буквално парчета от тях с уста. Ужасих се, стоях като статуя, не можех да помръдна. Нещо в главата ми щракна и на бегом излязох от апартамента и затворих вратата, стоях около 5-10 минути във входа и плаках после реших да тръгна. Хората, явно не бяха наред и ако изляза ще трябва да ги избягвам. Плана ми беше да отида при приятелка, която живееше наблизо. Слязох пред входа, докато вървя към блока на момичето, се оглеждах постоянно за хора и минавах оттам, където нямаше жива душа. По пътя срещнах Силвия, но първоначално аз се изплаших и когато ме видя тръгнах да бягам, а тя ме гонеше и викаше да не се страхувам. С нея започнаха да ме гонят, още две... ъм... зомбита, видях един отворен камион и влязох в него, затворих вратата. Силвия беше точно зад мен, тя също влезе, а онези почнаха да блъскат по камиона. Заключихме вратите и вътре се запознахме.
- (С) Да и трябваше да пренощуваме вътре, поне имаше неотворен кроасан и малко вода в едно шише. Ние между другото пристигнахме тука, около половин час преди вие да дойдете.
- (В) Ама как стигнахте тука?
- (С) Ами, че ние бяхме наблизо и просто си решихме тук да дойдем.От там тръгнахме двете заедно към грандмола. По пътя обаче ни подгониха зомбита и бягахме като луди, затворихме се в едно малко магазинче, после видяхме, че има друг изход. Излязохме и продължихме по пътя си, стигнахме до грандмола, видяхме обаче, че пред входа имаше много зомбита и влязохме през аварийния(през задния) вход. По пътя ни вече нямаше нищо и най-спокойно си влязохме в склада, вътре си говорихме, а после вие дойдохте и това е...
- (Аз) Много гадно да видиш как умират близките ти и да не можеш да направиш нищо – казах съчувствено.
- (Е) Точно така беше, но ако не се бях осъзнала и аз щях да умра. – каза Еми с треперещ глас.
- (В) Каква е твоята история Силве? – обади се Вальо.
- (Аз) Да, разкажи и на мен ми е интересно. – допълних аз.
- (С) Еми добре, започвам:  Аз стоях до късно и гледах филм, а нашите пак бяха отишли да танцуват в един клуб латино танци. Станах малко късно сутринта и отидох до магазина ей така, както ми се спеше, взех си кисело мляко и отидох на касата. Чаках около половин минута, докато някой се сети да ме обслужи. Тогава видях труп в магазина и забелязах, че беше празен. Оставих млякото на касата и излязох навън, навсякъде трупове и бродещи хора, а някои дори ядоха от труповете. Първото, което си помислих беше, че става дума за зомби апокалипсис, гледала съм филми с зомбита, знам за какво става въпрос, тръгнах да бягам към нашия вход. Прибрах се и забелязах, че майка ми и баща ми ги нямаше в апартамента. Стана ми едно такова гадно. Приготвих се да напусна апартамента и тръгнах, като постоянно се криех, където намеря, така срещнах Емили и в камиона се уговорихме да дойдем тук.
- (В) А защо точно в Карфур.- попита Вальо
- (Е) Ами просто беше решение на момента, тук има храна, вода и много други неща. – отговори Емили.
- (Аз) Голям късмет имахме, че се срещнахме. – казах аз – Ами, вие не знаехте ли за ловния магазин?
- (С) Не изобщо не го забелязахме, нали ви казах, че минахме през задния вход .-отговори Силвия.
- (Аз) Знаете ли какво си мисля? - питах ги просто така
- (В) Кажи!- отвърна любопитно Валентин
- (Аз) Като пренощуваме, да помислим утре какво ще правим по нататък, може да останем малко време тук докато решим, къде да отпътуваме на по-безопасно. Може би извън България всичко е наред и сега дават новини за нас.
- (В) Това звучи супер, но трябва да проверя за нашите и за приятели.- каза Вальо
- (Аз) Е то се знае, че ще го направим, аз искам също да проверя, а и да си облека камуфлажа и да си взема катаната.
- (В) Той Боян си пада по такива дрехи, много им се радва и е като обладан от меча си. Абе той само декоративен, ама все си мисли, че може да му свърши работа... - обясни приятеля ми
- (Аз) Да, да те разбраха! - бързах да го прекъсна, докато не е издрънкал още нещо
- (С) Къде ще се къпем? – този неочакван въпрос...
- (Аз) О да, ами в момента не се сещам, нали ви казах утре ще мислим какво ще правим.
Легнахме си....

Добре, gg well played, става все по-интересно! Започваш да вкарваш повече детайли, но аз ти предлагам две неща като допълнение:
1 - Увеличи нивото на драматизма.
2 - Внимавай за правописни грешки. Ако ще го правиш на книга някой редактор много ще те псува!   

Стане ли дума за драматизъм не съм много добър, щом казваш ще се постарая, затова не ги пускам всичките части наведнъж чакам хора, като вас да ми обяснят как ще стане най-добре. Те грешките са съзнателни, защото героите говорят на разговорен език. Дали трябва въпреки това да пиша правилно?

Ех този драматизъм... Така в много от частите на миналия сезон на "The Walking Dead" всички зрители искаха драматизъм доакто сериала просто се опитваше да пресъздаде колкото се може по-реално нещата, което... понякога е далеч от драматизма и обратите. Нека има драматизъм и обрати, нооо не прекалявай, че ще стане като някой див US екшън Главно залагай на реализма, за да можем лесно да се поставим на мястото на актьорите. И... то може би американското кино е заразно и винаги ни е като шаблон. И затова предполагам, че Силвия вместо да се заключи в къщи и да залости вратата- каквато би била реакцията на 99% от хората, е излязла навън и е хукнала без да знае на къде Но... както и да е, пак казвам- заради американските ни наложени сценарии сме заразени с техните сюжети, тъй че- простено ти е За сега е добре като цяло. И още един малък съвет- гледай да говориш за детайлите като същевременно поддържаш дължината на всяка част толкова колкото са дълги 1, 2 и 3