Апокалипсис - Част 4

Добре, в тази част прибавих драматизъм в доволно количество според мен. Какво да ви кажа уча се от коментарите  приятно четене...

Част 4

Станах през нощта, защото сънувах кошмар, а обикновено не ставам заради кошмари, ама този беше психо, тях вече ги мразя. Видях, че Емили стоеше свита в единия ъгъл на убежището и плачеше. Стана ми гадно и тъжно като я видях, сигурно беше заради загубата на близки хора. Отидох, седнах до нея и я прегърнах, за да знае, че няма да е сама в тази битка за оцеляване. Тя заспа на рамото ми, а после и аз се унесох.  На сутринта, искахме да се измием, но беше нужно да излезем от магазина, за да стигнем до някоя от тоалетните в мола.
- (В) Бояне вземи един лък.
- (Аз) Какъв лък бе, в тоалетната с лък!? Няма да ми стигне мястото да го разпъна, я вземи една пушка и не се излагай.
- (В) Ще ги привлечем с пушките!
- (Аз) Няма, забрави ли за музиката дето пуснахме горе, няма да ни чуят.
- (С) Айде стига сте спорили ами да тръгваме вече.
- (Аз) Момичета, ето по един ловен нож за всеки случай.
- (С) Хайде да тръгваме по-бързо - каза ентусиазирана Силвия
- (Е) Ти каза, че днес ще си измисляме план за бягство - Емили искаше вече да изчезваме.
- (Аз) Да, днес ще останем тук, да го измислим и ще тръгнем на сутринта.
- (Е) Аха ясно, е ще се мием ли или какво
Излязохме от магазина плахо, като оставихме леко отворена решетката. Вървяхме бавно, не бързахме за никъде и бяхме нащрек. Когато влязохме в тоалетните, в една кабина беше затворено зомби. Решихме да не действаме - то не може да излезе, кабинката е заключена. В момента когато пуснахме чешмите, онова полудя и започна яростно да блъска по вратата... след което... тя просто не издържа и зомбито нападна най-близкия до него, а жертвата беше Силвия. Валентин беше на крачка от нея и изобщо не се замисли, избута го силно и нещото се строполи на земята, аз веднага насочих пушката и... просто му пръснах главата. Звука от изстрела изтънтя силно, никой не очакваше, че ще е толкова силен шума от стрелба. На Емили и дойде в повече от кръвта и частите от главата на зомбито по земята, а Силвия също се стресира много заради нападението. Изведнъж чухме ревът на зомбитата как бавно наближава, някои дори не слизаха от ескалаторите ами скачаха направо от третия етаж и се размазваха на земята. Момичетата не помръдваха. Трябваше да ги бутаме до убежището или да им се разкрещим както Вальо направи...:
- (В) Айде тръгвайте бе!
- (Аз) По-бързо, да бягаме!
Изведнъж се свестиха и тръгнахме да бягаме с все сила. Зомбитата слязоха до долу, но ние почти бяхме стигнали, вдигнах решетките и моментално ги затворих, онези се блъснаха в тях.  С Валентин грабнахме по една пушка и почнахме да стреляме през дупките на решетките, те не се сетиха да вдигнат решетката и просто да влязат... само блъскаха по нея. Избихме много, но погледнах зад мен и видях с ужас, че Емили я нямаше. Обзеха ме много чувства, паника, тревога, адреналина ме хвана, не мислих трезво, взех един голям нож, вдигнах леко решетката, колкото да изпълзя отдолу. Пред магазина, вече имаше купчина от мъртъвци на земята, тръгнах натам, където вероятно се намира Еми, по пътя пробивах с ножа черепите на зомбитата от ярост, за мое учудване не бяха много, доста от тях изглежда са се приземили смъртоносно от високото, а от ескалаторите вече не прииждаха останаха само тези, които ме гонеха отзад, точно тези които не ме пресрещнаха. Валентин тръгна след мене и викаше яростно да се върна, пробождаше изотзад зомбитата, които ме гонеха. Това всичко се случи за не повече от 15 секунди, изведнъж чух нейния писък в един магазин за дрехи. Тръгнах натам, съвсем леко се виждаха краката и в една съблекалня, а отвън съблекалнята блъскаха и ревяха зомбита, а един дребен кичур от нейната руса коса се виждаше ясно на тъмните плочки в магазина. Гневът ме обзе още по-силно, отидох и един по един ги мушках в главата. Убивах, псувах и крещях. Настана тишина, вече се чуваше само стенанието на Емили идващо от съблекалнята и бесните крясъци на Валентин зад мен.
- (Аз) Еми, отвори! Всичко свърши.
Тя отвори вратата бавно и плахо, огледа се и излезе. Видя ме, видя труповете наоколо, видя кървавия нож в ръката ми, прегърна ме и каза „благодаря”.  Само момент след това видях приятеля си да върви бесен към мен, започна да ме блъска към един ъгъл...
- (В) Къде ти е ума бе глупак, полудях бе малоумник, къде тръгна да се правиш на герой... нещастник, изрод...
През това време, докато ми крещеше го гледах в очите, там се виждаше страха и  загрижеността му, а аз му повтарях тихо, да се успокои. Накрая млъкна и ме попита кротко...
- (В) Ухапаха ли те..., а УХАПАХА ЛИ ТЕ!!
- (Аз) Не СА!
- (В) Извинявай братле, ти си единствения ми жив приятел, а тръгна сам към онези мислех, че ще се самоубиваш, но сега разбрах защо си тръгнал... - погледна към нея
Накрая се прегърнахме и се потупахме по гърба приятелски. Момичетата гледаха и се чудеха какво става и не разбираха едно нещо... как стана така, ние без малко не се сбихме, а в следващия момент се прегръщахме. Гледаха учудено, както бих гледал аз на сложна задача по математика.
- (Аз) Айде да се връщаме вече.
Върнахме се и всички ме гледаха, а Вальо попита:
- Измисли ли план?
-  Да, слушай. Взимаме колата, с която дойдохме тук, с нея отиваме до оръжеен магазин и взимаме за всеки по един пистолет и естествено много амуниции, задължително ще им сложим заглушители...
- (В) ...Защо само пистолети?
- (Аз) Защото са малки и компактни, и така ще тръгнем към гаражите на Градски Транспорт.
- (В) Какво?! Защо пък точно там?
- (Аз) Защото в един гараж има място колкото, 4-5 пъти колкото тоя магазин.
- (Е) Ама аз не исках да седим на едно място, аз имах предвид да излезем от града.
- (Аз) Да знам, но преди да го направим ще ни трябва много голямо возило, в което ако докато пътуваме, през нощта да можем да спим в него. Нали не очаквате някой да кара, докато му се спи.
- (С) Каравана ли ще вземем?
- (Аз) Не... Автобус
- (В) Да! А на прозорците ще сложим решетки и на седалките ли ще спим?
- (Аз) Ако махнем седалките и вместо тях сложим легла...
- (В) Добре, днес ще се приготвим, а утре заминаваме.
Всеки остана със задача, бяхме разделени по двойки с по един голям сак и събирахме провизии. Единия държеше сака, другия пъхаше в него нещата от които се нуждаехме. Вечерта хапвахме и си говорехме, след което легнахме да спим. Вероятно се чудихте и къде спяхме, в ловния магазин се продаваха спални чували, палатки, оръжия, мишени и т.н. 

Е браво Заповаш да завладяваш. Продължавай в същия стил, интересно си е. Понякога бъркаш времена, словоред или произношение, опитай на тези неща да обърнеш внимание. Иначе сюжета ти до тук кърти и чакам част 5!

По-горният ми пост беше с изцяло положителна нагласа. Just sayin'...